Лиляна Тръпчева https://psinspiration.com детски психолог Mon, 06 Apr 2026 22:58:20 +0000 bg-BG hourly 1 https://wordpress.org/?v=6.4.8 Детето не ме слуша: как родителският конфликт разклаща авторитета и какво може да се направи https://psinspiration.com/2026/04/07/deteto-ne-slusha-sled-razvod/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=deteto-ne-slusha-sled-razvod Mon, 06 Apr 2026 22:58:14 +0000 https://psinspiration.com/?p=1401     Детето не ме слуша: как родителският конфликт разклащаавторитета и какво може да се направи Има деца, които не просто „не слушат“.Много родители го описват така: „детето не ме слуша след развода“ или „вече няма никакъв авторитет“.Зад това поведение обаче рядко стои „разглезване“. По-често става дума за разклатена сигурност.   Как родителският конфликт променя …

Детето не ме слуша: как родителският конфликт разклаща авторитета и какво може да се направи Read More »

The post Детето не ме слуша: как родителският конфликт разклаща авторитета и какво може да се направи first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]>

 

 

Детето не ме слуша: как родителският конфликт разклаща
авторитета и какво може да се направи

Има деца, които не просто „не слушат“.
Много родители го описват така: „детето не ме слуша след развода“ или „вече няма никакъв авторитет“.
Зад това поведение обаче рядко стои „разглезване“. По-често става дума за разклатена сигурност.

 

Как родителският конфликт променя авторитета?

Когато родителите са в конфликт, авторитетът почти неизбежно се разклаща. Не защото децата стават по-трудни, а защото възрастните престават да бъдат едно последователно място на сигурност.
В очите на детето правилата вече не са устойчиви. Те започват да зависят от това кой говори, в какво настроение е и срещу кого е насочено. „При мама може, при тате – не“ постепенно се превръща не
просто в удобство, а в начин за ориентиране в света.

 

Какво се вижда в краткосрочен план

Това често се разпознава като „характер“:

– повече инат и противопоставяне
– непрекъснато договаряне на правила
– избирателно послушание
– силна чувствителност към „кой какво позволява“

Детето може да се прилепва към единия родител и да отхвърля другия, не защото не обича, а защото търси по-сигурната позиция.
Това е моментът, в който родителите започват да се питат: „как да наложа правила на детето си?“ – без да виждат, че проблемът не е само в правилата, а в разклатената рамка.
В ситуации на напрежение детето понякога влиза в ролята на арбитър – решава кой е прав, „наказва“ чрез дистанция или дори провокира конфликт. Парадоксално, но това често е опит да внесе ред в среда,
която преживява като нестабилна.

 

Какво остава в дългосрочен план

С времето въпросът вече не е само в поведението, а във вътрешната структура.
Често се наблюдават два полюса:
– трудност да се приема авторитет изобщо – в училище, работа, отношения
– или прекомерно подчинение без вътрешно съгласие, водено от страх да не се загуби връзка
И в двата случая липсва нещо ключово – вътрешна опора.
Когато липсва стабилен авторитет, детето не просто „не слуша“ – то губи ориентир как да се свързва с авторитети изобщо.
Появява се и вътрешен конфликт: „Ако се съглася с единия, предавам другия.“
Така дори най-обикновеното следване на правила се натоварва с емоционален риск.

 

Защо авторитетът е толкова важен (дори когато детето порасне)

Авторитетът не е просто външен контрол. Той е рамката, през която детето изгражда собствен вътрешен ред.
Когато има стабилен възрастен, границите постепенно се интернализират – те стават част от психичната структура. Това е основата на саморегулацията: способността да се спираш, да избираш, да понасяш фрустрация.
Без такава рамка детето остава в режим на постоянно „пробване“ – къде е границата, кой ще ме спре, какво ще стане ако…
Този модел често се пренася и в зряла възраст – като трудност да се уважава авторитет или като склонност към крайности във взаимоотношенията.
С други думи – външният авторитет постепенно се превръща във вътрешен ориентир.
Когато липсва или е разклатен, липсва и тази вътрешна стабилност. 

 

Какво могат да направят родителите

Промяната не идва от повече строгост, а от повече предвидимост.
Въпросът не е само как да възпитаваме дете след развод, а как да възстановим усещането му за сигурност.
Няколко ключови посоки:
– правилата да не се договарят през противопоставяне
– да не се подкопава авторитетът на другия родител пред детето
– да се избягва въвличането на детето като посредник или „съдия“
– детето да не носи знание и отговорности, които не са за неговата възраст


Най-важното послание, което детето трябва да преживее, е:
„Има възрастни, които носят отговорност за мен, дори когато не са съгласни помежду си.“
Понякога това изисква и външна подкрепа – пространство, в което детето да възстанови усещането за сигурност, а родителите – способността да бъдат авторитет, без да се обезсилват взаимно.

 

В заключение

Авторитетът не се налага.
Той се преживява като стабилност.
И когато тази стабилност липсва между възрастните, детето започва да я търси – понякога чрез поведение, което изглежда като „проблем“, но всъщност е опит да подреди свят, който се разпада.

The post Детето не ме слуша: как родителският конфликт разклаща авторитета и какво може да се направи first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]> Екранната употреба при децата и тийнейджърите: развитие, граници и кога екранът се превръща в проблем https://psinspiration.com/2026/01/20/children-screen-usage/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=children-screen-usage Mon, 19 Jan 2026 23:29:35 +0000 https://psinspiration.com/?p=1370 Въпросът за екраните при децата често се поставя крайно – или пълна забрана, или пълна свобода.И двата подхода са неефективни.Екранът сам по себе си не е нито вреден, нито полезен. Определящи са: възрастта на детето, начинът на употреба, съдържанието, и най-вече какво замества в живота му. Тази статия има за цел да даде рамка, основана …

Екранната употреба при децата и тийнейджърите: развитие, граници и кога екранът се превръща в проблем Read More »

The post Екранната употреба при децата и тийнейджърите: развитие, граници и кога екранът се превръща в проблем first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]>

Въпросът за екраните при децата често се поставя крайно – или пълна забрана, или пълна свобода.
И двата подхода са неефективни.
Екранът сам по себе си не е нито вреден, нито полезен.

Определящи са:
  • възрастта на детето,
  • начинът на употреба,
  • съдържанието,
  • и най-вече какво замества в живота му.

Тази статия има за цел да даде рамка, основана на научни данни и клинична практика, за това:

  • как екраните влияят на развитието,
  • кога са ресурс,
  • и по кои признаци можем да разпознаем проблемна или зависима употреба.

 

Как екраните влияят на развитието: трите ключови механизма

 

Изследванията показват, че негативният ефект от екраните не е пряко свързан с „брой часове“, а с три основни механизма.

1. Изместване

Когато екранът започне да замества: живото общуване; свободната игра; движението; съня, той влияе върху развитието, независимо от съдържанието.
Проблемът не е само в това какво детето гледа, а какво не преживява, докато е пред екрана.

2.  Свръхстимулация и наградни механизми

Много дигитални платформи са изградени върху бързи смени на стимули, незабавни награди, непрекъсната новост. Това активира допаминовата система и при продължителна употреба може да доведе до трудности със саморегулацията, ниска поносимост към скука, раздразнителност извън екрана, нужда от все по-силен стимул.

3.  Нарушаване на съня

Екраните влияят на съня чрез потискане на мелатонина (светлина), психично възбуждане, отлагане на часа за лягане.
Хроничният недостиг на сън при децата е свързан с: проблеми с вниманието, емоционална лабилност, поведенчески трудности, повишена тревожност.


Екраните и развитието по възрастови етапи

 

0-2 години: когато екранът пречи най-много

В тази възраст мозъкът се развива чрез контакт „лице в лице“, имитация, движение, сетивен опит, емоционална обратна връзка.
Ранната и интензивна екранна експозиция е свързана с по-бавно езиково развитие, по-слаба способност за внимание, по-малко спонтанна игра.
Причината не е „лошо съдържание“, а липсата на живо взаимодействие.
Практически извод:
Екранът не е необходим за развитието в тази възраст.
Видеоразговори със значими хора са изключение, но екранът не бива да замества хранене, приспиване или игра.

 
2-5 години: език, игра и саморегулация
 

Това е ключов период за речево развитие, символична игра, емоционална регулация.
Изследванията ясно разграничават пасивно гледане (детето е само) – по-слаб ефект върху езика и съвместно гледане (възрастният говори, обяснява, свързва) – значително по-малък негативен ефект.
Екранът не „учи“. Учи възрастният, който е до детето.
При прекомерна употреба се наблюдават: раздразнителност при прекъсване, трудности със самостоятелната игра, ниска толерантност към скука.

6-10 години: екранът като навик
 

В началната училищна възраст екранът вече не е „успокоител“, а организатор на свободното време.
Рисковете при липса на граници са: затруднена концентрация, проблеми със съня, изместване на движение и социална игра, по-ниска поносимост към усилие.
Екранът може да бъде ресурс, когато има ясна цел (учене, търсене на информация); е ограничен във времето; не се използва като награда или наказание; не присъства в спалнята.


Тийнейджърите и екраните: идентичност, сравнение и тревожност

 

В пубертета екранът се превръща в социално пространство – място за сравнение, търсене на принадлежност, изграждане на идентичност.
Социалните мрежи засилват механизма на сравнение с идеализирани образи, нереалистични стандарти, постоянно търсене на одобрение.
При по-уязвими тийнейджъри това може да доведе до спад в самооценката, тревожност, депресивни преживявания, социално отдръпване.
В тези случаи екранът не е причината, а опит за бягство и саморегулация.


Кога екранната употреба става проблем

 

По-често говорим за проблемна употреба, а не за клинична зависимост.
Тревожни признаци са: загуба на контрол върху времето; силна раздразнителност при спиране; изместване на съня, училището и контактите; изолация и отказ от други интереси; тайно използване и конфликти; използване на екрана за потискане на тревожност или тъга.
При тийнейджърите това може да се съчетае с депресивни симптоми, самонараняване, мисли за безсмислие.

 

Най-честите родителски грешки

 

Контрол без връзка; пълна забрана без обяснение; омаловажаване („и ние сме били пред телевизора“); фокус върху екрана вместо върху нуждите на детето.

 

Това което работи реално:

 

Ясни и предвидими граници; липса на екрани в спалнята; ограничаване на вечерната употреба; разговори за преживяванията онлайн, не само за съдържанието; подкрепа за офлайн интереси;личен пример от страна на възрастните.
Децата и тийнейджърите не се нуждаят от повече контрол, а от възрастен, който издържа емоциите им.

При силни и постоянни сривове при спиране на екрана,  регрес в поведението или развитието, тревожност, депресия или изолация, когато екранът е единственият начин за успокояване е важно да се потърси специалист.

 

В обобщение


Въпросът не е „Колко екран е позволен?“, а „Какво място заема екранът в живота на детето?“
Когато екранът е ясно рамкиран и не замества връзката, играта, движението, съня, той може да бъде ресурс. Когато започне да замества живота – той става сигнал, че детето има нужда от подкрепа.

The post Екранната употреба при децата и тийнейджърите: развитие, граници и кога екранът се превръща в проблем first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]> Първият разговор с детето за раздялата https://psinspiration.com/2026/01/12/da-kazhem-na-deteto-za-razdyalata/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=da-kazhem-na-deteto-za-razdyalata Mon, 12 Jan 2026 20:58:30 +0000 https://psinspiration.com/?p=1348 Как да се каже на детето, че родителите се разделят Раздялата между родители е едно от онези събития, които за възрастните са решение, а за детето – земетресение. За детето това не е „край на една връзка“, а промяна в самата структура на света: кой ме взима от училище, кой ме прегръща вечер, кой ме …

Първият разговор с детето за раздялата Read More »

The post Първият разговор с детето за раздялата first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]>

Как да се каже на детето, че родителите се разделят

Раздялата между родители е едно от онези събития, които за възрастните са решение, а за детето – земетресение. За детето това не е „край на една връзка“, а промяна в самата структура на света: кой ме взима от училище, кой ме прегръща вечер, кой ме защитава, когато се страхувам. Нещо, което досега е било сигурно и предвидимо, внезапно започва да се разклаща.

Затова въпросът не е просто как да се каже истината, а как тази истина ще бъде поета от детето, какъв смисъл ще ѝ придаде и как тя ще се впише в представата му за любов, привързаност и сигурност.

 

Кога е правилният момент

Разговорът за раздялата трябва да се случи тогава, когато решението вече е взето и е вътрешно стабилизирано. Детето не бива да бъде въвличано в процеса на колебания, ултиматуми и емоционални преговори между възрастните. Когато чува фрази като „може би ще се разделим“ или „ако не се промениш, ще си тръгна“, детето несъзнателно застава в позиция на спасител – започва да вярва, че с поведението си може да задържи родителите заедно.

За психиката на детето това е тежко бреме. То не може да носи отговорността за съдбата на връзката между възрастните. Затова разговорът се води тогава, когато родителите вече знаят, че пътят им като двойка е приключил, дори и още да не са уредили всички практически въпроси.

 

Какво трябва да изяснят родителите помежду си

Преди да се обърнат към детето, родителите имат нужда от вътрешна яснота. Не за това кой е виновен, а за това каква история ще разкажат за случващото се.

Тази история трябва да бъде проста, последователна и лишена от обвинения. Тя не е съдебен разказ, а психологическа рамка. Детето не може да понесе сложните амбивалентности на възрастните – любов и омраза, обида и привързаност. То има нужда от ясен смисъл: ние вече няма да бъдем двойка, но оставаме твои родители.

Важно е също родителите да са помислили какво ще остане стабилно за детето – къде ще живее, кой ще го взима от училище, кога ще вижда другия родител. Тази предвидимост е котвата, която му помага да не потъне в тревожност.

 

Заедно или поотделно

Когато двамата родители могат да застанат заедно пред детето, това е най-сигурната рамка. Дори да не са двойка, те остават екип в родителството. Самото им присъствие заедно казва повече от думите: „Ние можем да сме тук за теб, дори когато не сме заедно един с друг.“

Когато конфликтът е твърде силен, съдържанието на разговора поне трябва да бъде съгласувано. Детето не бива да получава две различни версии на истината, защото това го разкъсва между лоялности.

 

Как изглежда разговорът

Разговорът не трябва да е дълъг, нито драматичен. Той трябва да бъде ясен, човешки и емоционално достъпен. Най-важното не са думите, а тонът – дали в него има спокойствие, уважение и сигурност.

Има няколко послания, които детето трябва да чуе ясно:

Че това не е заради него.
Че любовта към него не се променя.
Че ще има промени, но няма да остане само.
Че всичките му чувства са позволени.

Детето може да не реагира веднага. Може да мълчи, да задава странни въпроси или да изглежда безразлично. Това не означава, че не е чуло.

 

Какво не трябва да се внася в този разговор

Детето не е контейнер за болката на родителите. То не трябва да чува истории за изневери, предателства, морални присъди. Всяка такава информация го поставя в конфликт на лоялност – кого да обича, кого да защитава.
 

Истината за детето не е пълната истина за възрастните. Тя е тази част от истината, която може да бъде понесена, без да нарани вътрешната му сигурност.

Как реагират децата

Някои плачат, други се затварят, трети започват да се държат по-детински или агресивно. Често истинската реакция идва след време, когато първоначалният шок отмине.

Това не са проблеми, които трябва да се поправят, а начини психиката да обработи загубата.

Възрастовите нюанси

Малките деца почти винаги вярват, че са причина.

По-големите търсят виновник.

Тийнейджърите често заемат страна.

Всичко това са опити да се възстанови някакъв вътрешен ред в свят, който внезапно се е разпаднал.

Какво остава

Раздялата сама по себе си не разрушава детето. Разрушава го онова, което идва след нея – войната между родителите, нуждата да избира страна, страхът да не изгуби любовта на някого.
 
Начинът, по който му се казва истината, става част от неговата вътрешна история за любовта. Дали тя е нещо, което може да се променя, без да се унищожава, или нещо, което изчезва и наранява.
 

Именно този урок детето ще носи със себе си дълго след като раздялата е станала факт.

The post Първият разговор с детето за раздялата first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]> Забранената обич: за родителското отчуждение и конфликта на лоялност https://psinspiration.com/2025/05/04/%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d0%b8%d1%87-%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%82%d1%87/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=%25d0%25b7%25d0%25b0%25d0%25b1%25d1%2580%25d0%25b0%25d0%25bd%25d0%25b5%25d0%25bd%25d0%25b0%25d1%2582%25d0%25b0-%25d0%25be%25d0%25b1%25d0%25b8%25d1%2587-%25d0%25b7%25d0%25b0-%25d1%2580%25d0%25be%25d0%25b4%25d0%25b8%25d1%2582%25d0%25b5%25d0%25bb%25d1%2581%25d0%25ba%25d0%25be%25d1%2582%25d0%25be-%25d0%25be%25d1%2582%25d1%2587 Sun, 04 May 2025 12:56:32 +0000 https://psinspiration.com/?p=1315 Когато едно дете обича и двамата си родители, но усеща, че не бива. Когато любовта става избор, а изборът – предателство. Това е забранената обич. Това е животът на детето, хванато в капана между мама и татко.   Разводът не е просто край – той е началото на вътрешна война Разводът сам по себе си …

Забранената обич: за родителското отчуждение и конфликта на лоялност Read More »

The post Забранената обич: за родителското отчуждение и конфликта на лоялност first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]>

Когато едно дете обича и двамата си родители, но усеща, че не бива. Когато любовта става избор, а изборът – предателство. Това е забранената обич. Това е животът на детето, хванато в капана между мама и татко.

 

Разводът не е просто край – той е началото на вътрешна война

Разводът сам по себе си не унищожава детето. Това, което може да го нарани дълбоко и трайно, е начинът, по който родителите се разделят – особено когато емоционалните конфликти между тях се превръщат в невидими битки, водени чрез детето.

В тази зона на напрежение се раждат два мощни психични феномена:

  • конфликт на лоялност – когато детето не знае как да обича и двамата родители едновременно;
  • родителско отчуждение – когато бива въвлечено в съюз срещу единия от тях.

 

Какво е конфликтът на лоялност?

Конфликтът на лоялност възниква, когато детето чувства, че любовта към единия родител е заплаха за връзката с другия. Това не винаги се казва директно. Много по-често то се предава чрез поглед, пауза, саркастичен коментар или тишина след името на другия родител.

Детето започва да усеща, че не може да бъде свободно в обичта си. Че любовта трябва да бъде рационализирана, контролирана, ограничена. Така то вътрешно се разкъсва – между обич и вина, между лоялност и свобода, между това кого обича и кого има право да обича.

 

Родителското отчуждение: когато детето избира „без да избира“

Когато конфликтът на лоялност се задълбочи и не бъде разпознат, той може да премине в родителско отчуждение. Това е процес, при който детето постепенно се дистанцира от единия родител – не защото е спонтанен акт на неговата воля, а защото така му е по-безопасно.

Може да започне с отказ да отиде на среща. С враждебни изказвания. С позоваване на минали грешки. Или с пълна емоционална отдръпнатост.

Но когато слушаме внимателно, под думите „не искам да го виждам“ често звучи нещо по-дълбоко:

„Ако го обичам, ще предам другия.“

„По-добре да забравя, отколкото да бъда разкъсан.“

 

Какво се случва в психиката на детето

Психодинамично погледнато, конфликтът на лоялност кара детето да използва механизми като разцепване (splitting) – добър и лош родител, обичан и мразен, сигурен и опасен. Това е начин да оцелее вътрешно. Но тази защита има цена: детето губи достъп до цялостната си емоционална истина.

Когато отчуждението напредне, се случва още нещо: детето интроектира гнева на единия родител към другия. Започва да възприема чужди оценки като свои. Личната памет се подменя. Образът на отчуждения родител се изкривява, понякога до пълно емоционално изтриване.

 

Лаканианска перспектива: когато липсва Законът

В лаканианската психоанализа този процес се разглежда през липсата на символичния посредник – така нареченото Име-на-Бащата, което не е само личността на бащата, а функцията на третия, който въвежда закона, границата и възможността за разграничаване на желанията.

Когато тази функция е отслабена – било чрез липсващ родител, било чрез девалвиране от другия – детето остава в капана на Имагинарното: то не може да различи собственото си желание от това на родителя, който го привързва към себе си. Обичта става инструмент за оцеляване, а не свободен избор.

В този капан няма място за „и мама, и тати“. Има само или – или.

А там, където няма място за обич и към двамата, се ражда забранената обич – онази, за която се мълчи, но никога не изчезва напълно.

 

Неумишлена вина: когато родителите не искат да наранят, но го правят

Родителите, които въвличат детето в конфликт на лоялност, не винаги осъзнават какво правят. Много често това е отговор на болка, гняв или усещане за предателство. Но когато единият родител – често несъзнавано – започне да използва емоционален натиск, недоизказани заплахи или вътрешна коалиция с детето, той го превръща в съюзник. И едновременно – в затворник на тази съюзност.

 

Какво можем да направим като възрастни

  • Да проверим себе си: Налагам ли чувство за вина на детето заради отношенията му с другия родител?
  • Да не използваме детето като източник на информация, не като свидетел, не като довереник.
  • Да подкрепим свободата му да обича и двамата, дори когато ни боли.
  • Да потърсим професионална помощ, ако усещаме, че собствените ни рани пречат на способността ни да съхраним детето емоционално.

 

Детето не трябва да избира между двама любими

Детето има нужда от ясно послание:

„Не си длъжно да избираш. Имаш право да обичаш и двама ни. Нашите отношения не са твоя отговорност.“

Това послание може да прекъсне веригата на вина, мълчание и отчуждение. И да върне на детето онова, което му принадлежи по право: вътрешна цялост и свобода в обичта.

The post Забранената обич: за родителското отчуждение и конфликта на лоялност first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]> Онлайн психотерапия https://psinspiration.com/2024/03/11/onlayn-psihoterapiya/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=onlayn-psihoterapiya Mon, 11 Mar 2024 12:43:19 +0000 https://psinspiration.com/?p=1281 Онлайн психотерапия Преодоляване на психични предизвикателства във виртуалното пространство Онлайн психотерапията е бързо развиващ се сегмент в областта на психичното здраве, който предлага ценни възможности за достъпна, удобна и ефективна терапия. Със повишаващите се технологични възможности и все по-голямото значение, което хората отдават на психичното си благополучие, онлайн психотерапията се превръща в ключово средство за …

Онлайн психотерапия Read More »

The post Онлайн психотерапия first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]>

Онлайн психотерапия

Преодоляване на психични предизвикателства във виртуалното пространство

Онлайн психотерапията е бързо развиващ се сегмент в областта на психичното здраве, който предлага ценни възможности за достъпна, удобна и ефективна терапия. Със повишаващите се технологични възможности и все по-голямото значение, което хората отдават на психичното си благополучие, онлайн психотерапията се превръща в ключово средство за подпомагане на хората в техния процес на себепознание и изцеление.

Достъпност и Удобство

Един от най-големите плюсове на онлайн психотерапията е нейната достъпност. Времето и разстоянието не са пречка за клиентите, които могат да се възползват от терапевтичните сесии от вкъщи, на работа или дори докато са в движение. Това особено е полезно за тези, които живеят в отдалечени райони или с ограничен достъп до традиционни психотерапевтични услуги.

Интимност и Конфиденциалност

Виртуалната среда също така може да създаде по-голяма интимност и удобство за клиентите. Мнозина се чувстват по-комфортно да споделят лични и чувствителни теми през екрана, отколкото лице в лице.
При други, особено тези със социална тревожност или физически увреждания, това може да бъде освобождаващо и позволяващо им да получат терапия, която преди би била недостижима.

Деца и Тийнейджъри

При работата с малки деца онлайн терапията се случва по-ефективно чрез консултиране на родителя, като му се окаже подкрепа в това как по добър начин да посрещне и да реагира на индивидуалните потребности на детето.
Психотерапевтичната работа с деца изисква използването на игрови елементи, изобразителни техники или интерактивни упражнения, които във виртуална среда не винаги могат да се случат по най-добрия начин.

Терапията на тийнейджъри през онлайн платформи може да е с висока ефективност тъй като те си служат по-добре и по-осъзнато с езика. Необходимо е предварително да се осигури съгласието и участието на родителите или законните попечители за осъществяване на терапевтичния процес.

Родители

Работата с родители през онлайн платформи може да бъде особено полезна за подпомагане на техния родителски стил, разрешаване на конфликти в семейството или справяне с предизвикателствата, свързани с родителството. Това изисква от терапевта не само да се фокусира върху индивидуалните нужди на родителите, но и да предостави подкрепа за развиване на здрави и функционални семейни динамики.

Хора, живеещи в чужбина

Хората, живеещи в чужбина, често се сблъскват със специфични предизвикателства, като културен шок, изолация и промени в социалната среда. Онлайн психотерапията предоставя възможност за тези хора да получат подкрепа и съвети от лицензирани терапевти, които разбират техните уникални потребности и ситуации. Важно е терапевтът да бъде чувствителен към културните различия и да използва подход, който е адаптиран към спецификата на клиента и неговата културна среда.

Разнообразие от Подходи

Онлайн психотерапията предлага разнообразие от подходи, които могат да бъдат персонализирани според нуждите на клиента. От когнитивно-поведенческа терапия до психодинамичен подход, клиентите имат възможност да избират от широка гама от методи и терапевтични модели, които са най-подходящи за тях.

Ефективност и Изследвания

Множество изследвания показват, че онлайн психотерапията е сравнима по ефективност с традиционната терапия лице в лице.
Мета-анализи, които сравняват резултатите на онлайн и офлайн терапия, показват, че те са еднакво успешни в намаляването на симптомите на депресия, тревожност и други психични смущения.

Изисквания и Предизвикателства

Въпреки предимствата си, онлайн психотерапията има и своите предизвикателства. Някои клиенти може да изпитват затруднения с техническите аспекти или да се чувстват по-несигурни по отношение на конфиденциалността на данните си. Също така, някои терапевти могат да се сблъскат със затруднения при предаването на невербални сигнали и прилагането на определени техники във виртуалното пространство.

Бъдещето на Психотерапията

С разрастващото се значение на психичното здраве в съвременното общество и постоянното развитие на технологиите, онлайн психотерапията вероятно ще продължи да расте и да се развива.
Важно е да се разбере, че тя не заменя традиционната терапия, а я допълва, като предлага нови възможности за подпомагане на клиентите в техния път към по-добро психично здраве.

Онлайн психотерапията представлява инструмент за достъп до качествена психична грижа, който променя начина, по който хората получават подкрепа и се борят с психични предизвикателства в днешното дигитално общество.
В крайна сметка истински лечебното в терапията е връзката, която се създава между терапевт и пациент  и е въпрос на усещане и доверие между двете страни – кой подход ще изберат като предпочитан и по-удачен за тях.

The post Онлайн психотерапия first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]> Самонараняване при тийнейджърите https://psinspiration.com/2024/02/09/%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d1%82%d0%b8%d0%b9%d0%bd%d0%b5%d0%b9%d0%b4%d0%b6%d1%8a%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=%25d1%2581%25d0%25b0%25d0%25bc%25d0%25be%25d0%25bd%25d0%25b0%25d1%2580%25d0%25b0%25d0%25bd%25d1%258f%25d0%25b2%25d0%25b0%25d0%25bd%25d0%25b5-%25d0%25bf%25d1%2580%25d0%25b8-%25d1%2582%25d0%25b8%25d0%25b9%25d0%25bd%25d0%25b5%25d0%25b9%25d0%25b4%25d0%25b6%25d1%258a%25d1%2580%25d0%25b8%25d1%2582%25d0%25b5 Fri, 09 Feb 2024 20:25:50 +0000 https://psinspiration.com/?p=1167 Причини за самонараняване при тийнейджърите и как можем да помогнем? Проявата на самонараняване при тийнейджърите става все по-често срещано и поставя пред изпитание както самите тях, така и семействата им.Появата му може да е повлияна от множество фактори: заимстване пример от връстници, стресиращи ситуации, начин за облекчаване на натрупано напрежение, стрес, депресия, проблеми във взаимоотношенията, …

Самонараняване при тийнейджърите Read More »

The post Самонараняване при тийнейджърите first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]>

Причини за самонараняване при тийнейджърите и как можем да помогнем?

Проявата на самонараняване при тийнейджърите става все по-често срещано и поставя пред изпитание както самите тях, така и семействата им.
Появата му може да е повлияна от множество фактори: заимстване пример от връстници, стресиращи ситуации, начин за облекчаване на натрупано напрежение, стрес, депресия, проблеми във взаимоотношенията, преживени травми.
Самонараняващото поведение може да е и симптом за наличие на афективно разстройство, злоупотреба с вещества, тревожно разстройство, посттравматично такова и други.

Юношеството се характеризира с по-висока импулсивност и емоционална реактивност, което обяснява концентрацията на самонараняванията в този период. От друга страна това е време, когато тялото на подрастващия се променя и понякога нарязването може да е отговор на нежелани, неконтролируеми метаморфози, които поставят младия човек пред нови изпитания.

Предвид факта, че намирането на място сред приятелския кръг става все по-важно и е немалко предизвикателство пред тийнейджърите, то логично сред предпоставките да се срещат:

  • трудни взаимоотношения с връстниците,
  • тормоз
  • влошена среда в семейството
  • опит за вписване чрез подражание
  • желание да се експериментира
  • да се притъпи душевната болка с физическа
  • да се даде израз на чувствата чрез действия, вместо с думи.

Идентифицирането с определена група или общност (пр. готик, емо …), повишава риска от самонаранявания. Деца, които са били обект на емоционално насилие, прекалена родителската критика и апатия са по-склонни да се самонараняват от другите.

Самонараняването се проявява под формата на: рязане на кожата, употреба на остри предмети, удряне, гладуване или злоупотреба със субстанции, както и социално приети поведения като татуиране, пиърсинг.

Нарязвания на части от тялото, различни от ръцете и краката са сигнал за повишен риск от суицидни мисли и нагласи. Към такъв вид справяне с напрежението са по-склонни да прибягват момичетата, отколкото момчетата.

Според правени продължителни проучвания, този вид поведение е най-често срещано при подрастващите между 15-16 години и намалява към 18 годишна възраст.

Функции на самонараняването

Самонараняването често се използва като средство, за да се притъпи силна психична болка. “Пускането на малко кръв” може да се асоциира с “отпушване на напрежението”, може моментно отдалечи мисълта от негативни чувства и емоции, дори за кратко да накара човек “да се почувства жив”.
Обикновено след това следва етап на срам, вина, саморазрушителни мисли и емоции.

Друг скрит смисъл на самонараняването е именно външното изразяване на чувства и емоции по начин, който да бъде забелязан от околните, своеобразен “вик за помощ”.

По-рядко самонараняването може да се използва като стратегия за избягване на неприятни ситуации (пр. да не се отиде на училище, да се прекъсне разговор или друго).

Влияние на социалните мрежи и медиите

  • От една страна социалните мрежи могат да са сцената на която тийнейджърите се сравняват с връстници и популярни личности. Там се срещат идеализирани изображения на живота и външността, което може да породи чувство за малоценност и отчуждение.
    Информацията за самонараняващо поведение, изложена по неподходящ и некоректен начин, може да се разчете като модел на поведение или стратегия за справяне с трудни ситуации.

  • От друга страна в социалните мрежи може да се срещне опита на хора, преминали през същото. Там юношата има възможността да се докосне до тяхната болка и страдание, да разбере, че не е сам в това, да открие пример, вдъхновение и пътека за справяне с болката, провокираща самонараняването.

Във филма “The me you can’t see” Лейди Гага разказва как се бори със самонараняването.
Още като дете често се е порязвала и наранявала. Болката от преживяно насилие в ранна възраст, се е връщала през годините, продължавайки със седмици. Описва я с усещането сякаш “наоколо има черен облак, който те преследва, където и да отидеш, внушавайки ти, че си безполезен и че трябва да умреш”.

Чрез самонараняването се опитвала да извика: “Виж, боли ме!”. Надявала се физическата болка, да облекчи душевното й страдание, но се оказало че в последствие ставало още по-зле.
Затова сега съветва хората – да казват, а не да показват.

Споделя, че процесът на лечение бил бавно подобрение, което с помощта на терапевти отнел повече от две години. 
Обръща се към зрителите с посланието: “На всеки, който страда у дома, искам да кажа най-вече това: До вас трябва да има поне един човек, който да ви цени, да вярва във вас, когото го е грижа за вас и разбира, че болката ви е важна и истинска.”

Терапия

Лечението започва в момента, в който човек признае, че има проблем и че иска да промени ситуацията, че преживява душевна болка, има рана за която иска да се погрижи и да излекува, но не и чрез самонараняване.
Изключително важна е подкрепата на близките хора, семейство и приятели – да си дадат сметка, че има проблем, да се отнесат с търпение, разбиране, съчувствие и грижа.

Психотерапията би могла да подпомогне преминаването на юношата и семейството му през този период, би могла да открехне врата и да фокусира лечението върху това, което провокира симптома и да подпомогне изграждането на по-добри и адаптивни стратегии за справяне с травмиращи ситуации и преживявания.

The post Самонараняване при тийнейджърите first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]> Време на криза: как да запазим равновесие и да действаме адекватно https://psinspiration.com/2020/03/24/vreme-na-kriza-kak-da-zapazim-spokoistvie-i-da-deistvame-adekvatno/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=vreme-na-kriza-kak-da-zapazim-spokoistvie-i-da-deistvame-adekvatno Tue, 24 Mar 2020 09:11:48 +0000 https://psinspiration.com/?p=1053 Предвид тази заплаха могат да възникнат два типа реакции. Единият сценарий е отричане на реалността, а другият – да я приемем и да работим с нея. Всички ние се колебаем между тях през целия си живот. Понякога сме склонни да отричаме, да имаме усещането за всемогъщество („това на мен няма да ми се случи“), а …

Време на криза: как да запазим равновесие и да действаме адекватно Read More »

The post Време на криза: как да запазим равновесие и да действаме адекватно first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]>

Предвид тази заплаха могат да възникнат два типа реакции. Единият сценарий е отричане на реалността, а другият – да я приемем и да работим с нея. Всички ние се колебаем между тях през целия си живот. Понякога сме склонни да отричаме, да имаме усещането за всемогъщество („това на мен няма да ми се случи“), а друг път се паникьосваме, плашим се от всичко, чувството за безпомощност ни завладява.

Всемогъщият отговор ще се стреми да избегне болката и тревожността чрез интензивно и прекомерно овластяване на нашите способности. Често това ще бъде придружено от презрение, ярост и пренебрежение към предупрежденията и предпазните мерки. Друг тип отговор на „отказ от реалността“ активира инфантилен ужас, паника и безпомощност, отчаяно желание една външна сила да донесе спасение.

Съществува и позиция, която е т.нар. „приемане на реалността“. От тази позиция човек разпознава опасностите от реалността и уязвимостта му към тях, но също така е способен да се опре на собствените си ресурси за справяне със ситуацията. Той би могъл да признае различните аспекти на ситуацията, с откритост и скромност да поеме отговорност за действията си. Тревожността и болката са придружени от признанието, че това е момент на притихване, без поемане на излишни рискове. Тук водеща е мотивацията да направим най-доброто на което сме способни и утехата, че това усилие ще доведе до положителни резултати.

Както отбеляза Мерав Рот (в статията си: „Психоанализа на короновируса: това, което се случва в нашия ум под смъртна заплаха“) кризата, породена от коронавируса лишава човек от усещането, че е господар на съдбата си, познатото и безопасното е станало непознато и заплашително. Възприемаме хората около нас като опасни, страхуваме се несъзнателно да не навредим на близките си. Животът, такъв какъвто го познавахме рязко се промени коренно. Вече нищо не можем да приемаме за даденост. Твърдите ни позиции, илюзорните ни познания, тайните споразумения, които сме сключили с живота – всички са пропукани и следва да бъдат преразгледани.

Страхът от бъдещето винаги е очертан от нюансите на миналото. Страхуваме се от вече случилото се. Тъй като историята е сбор от истории, нашите редуващи се отговори също се оформят от тези истории. В наши дни повечето от нас се люлеят напред-назад между чувства на надежда и отчаяние, увереност и страх. Изпитваме тези колебания, защото и двете страни са еднакво валидни и невалидни, понеже не знаем какво ще донесе утрешния ден.

Тъй като това е непоносимо, ние прелистваме възможностите във вътрешния си фотоалбум и залепяме ясни снимки от миналото върху стената на бъдещето, която е обвита в мъгла. В стремежа си за някаква оценка, с която да преценим текущата реалност, всеки от нас си спомня за минали световни бедствия. Травматичните спомени се пробуждат и заливат ума с мощно безпокойство.

Но положителните спомени също се разкриват и предоставят на наше разположение: фигури, които са ни научили на устойчивост, трудни периоди, които са звършили с ново начало. Психологически придобивки като щедрост, умереност, способност за справяне със стреса, благодарност за това, което човек има, и способността да посегне да помага на другите – всички те сега имат специална употреба.

Полезно е да помним, че природата (и това включва човешката природа) винаги се люлее между силите на унищожаване и създаване.

Едно нещо, което може да е от голяма полза, е активността. Хората, които намират с какво да са полезни в този момент или които превръщат скръбта и тревогата си в създаването на нещо ново, ще открият, че това осигурява значителна противотежест на липсата на контрол, който всички ние чувстваме добре сега.

The post Време на криза: как да запазим равновесие и да действаме адекватно first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]> С деца вкъщи по време на карантина https://psinspiration.com/2020/03/20/s-deca-vkyshti-po-vreme-na-karantina/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=s-deca-vkyshti-po-vreme-na-karantina Fri, 20 Mar 2020 20:08:17 +0000 https://psinspiration.com/?p=1048 Въпрос: Как да занимавам вкъщи деца на различна възраст едновременно? Здравейте, имам две деца (момичета) на 3 и 5 години. Сега, когато сме по цял ден вкъщи, всяко от тях непрекъснато иска внимание, имат различни интереси. Каката иска да учи, малката пречи, после става обратното. Дори когато седнем трите заедно, въпросите които задава едната, не …

С деца вкъщи по време на карантина Read More »

The post С деца вкъщи по време на карантина first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]> Въпрос:

Как да занимавам вкъщи деца на различна възраст едновременно?

Здравейте, имам две деца (момичета) на 3 и 5 години. Сега, когато сме по цял ден вкъщи, всяко от тях непрекъснато иска внимание, имат различни интереси. Каката иска да учи, малката пречи, после става обратното. Дори когато седнем трите заедно, въпросите които задава едната, не са интересни на другата, изнервя се, че не ги разбира. Може ли да ми дадете идеи и насоки как да се справя в тази ситуация?

Отговор:

Здравейте, от написаното от Вас оставам с впечатление, че се преплитат няколко теми. Едната сякаш е ревността между сестрите. Всяко дете се бори за внимание, при това особено силно в моментите, в които то е дадено на другото. Вие хем трябва да балансирате и да обръщате внимание на всяка една от тях, хем да измисляте дейности, които да са им интересни.

Истинско предизвикателство е, когато родителите са затворени с децата си вкъщи, не могат да им подсигурят място за тичане, игра, общуване с връстниците, а в същото време трябва да свършат и собствените си ангажименти. Родителят е добре да внимава да не играе играта, в която детето само иска, иска, иска и изрежда едни претенции, пред които той накрая абдикира от изтощение, а то остава с преживяването, че желанията му са били незадоволени.

Сещам се за терапевтът, който след като усетил, че семейният му живот се разклаща, решил да освободи часа за последната си сесия и това време съвсем съзнателно да отдели на съпругата си. Така те успели да се преоткрият един друг и да подобрят отношенията си.

Когато сме затворени в едно пространство, денят няма ритъм и дейностите преливат една в друга и накрая оставаме с усещането, че не сме свършили нищо. Децата имат нужда да се движат, да учат, да играят и да си почиват. Ставайки сутрин, по време на закуска, вижте какво бихте искали да правите през деня (било то да си изпиете какаото на балкона, да редите пъзели, да построите крепост от столове и одеяла, да нарисувате извънземно, а защо не и да сготвите заедно). Много трудно е за възрастния да е на една енергийна вълна с детето. Не е и нужно. Достатъчно е Вие да сте там, като партньор, да му давате идеи, насоки, да коментирате какво се случва, да съпреживявате радостта му от успехите и да го подкрепяте в неуспехите. Създайте ритъм – начало и край, след това друго. Включвайте го в дейностите, които трябва да свършите и вие. Първоначално децата ще ви забавят, но това е начинът да се научат и в бъдеще ще Ви е много по-лесно.

Най-важното – отделете съзнателно време за общуване с децата, но намерете такова и за себе си. Вие също имате нужда да възстановите, да почетете книга, да гледате филм, да говорите с близките си. Ако има как да си разпределяте грижите за децата с бащата, ще Ви е от полза. Те също така е добре да се научат да уважават вашите граници, да знаят, че има момент в който не е добре да Ви обезпокояват. Ако искате да го опазите, ще трябва да държите на това.

Съвсем нормално е да има ревност, съвсем нормално е да има спорове. Децата все пак се учат как да се справят с неудовлетворението, гнева, умората, страха. В моменти като тези се търси стратегия за справяне. Понякога може да дадете на пауза, да помислите малко и Вие самата, да се дистанцирате от ситуацията. Най-адекватни сме, само когато сме спокойни.

В работа си с група от деца съм научила, че те понякога се справят много по-добре, когато се намесваме по-малко. Сами намират начин да решат споровете си.

Не се притеснявайте да експериментирате, децата ще Ви покажат пътя към тях. Те също не искат да се карате.

С уважение: Лиляна Тръпчева

The post С деца вкъщи по време на карантина first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]> Психотерапия в условията на криза, породена от COVID-19 https://psinspiration.com/2020/03/13/psihoterapiya-v-usloviyata-na-kriza-porodena-ot-covid-19/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=psihoterapiya-v-usloviyata-na-kriza-porodena-ot-covid-19 Fri, 13 Mar 2020 09:30:17 +0000 https://psinspiration.com/?p=1020 Въпрос: „Здравейте, дали и как бих могла да се консултирам относно промени в поведението на детето ми, предвид предприетите предпазни мерки от страна на държавата, поради наличието на коронавирус в България?“ Отговор: Здравейте, съгласно етичния кодекс и препоръките за безопасност, с цел запазване здравето на хората в условията на създалата се в световен мащаб криза, …

Психотерапия в условията на криза, породена от COVID-19 Read More »

The post Психотерапия в условията на криза, породена от COVID-19 first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]>

Въпрос:

„Здравейте, дали и как бих могла да се консултирам относно промени в поведението на детето ми, предвид предприетите предпазни мерки от страна на държавата, поради наличието на коронавирус в България?“

Отговор:
Здравейте,
съгласно етичния кодекс и препоръките за безопасност, с цел запазване здравето на хората в условията на създалата се в световен мащаб криза, психологическо консултиране към момента се провежда според изискванията на ситуацията. Съобразно и Посланието на Българската асоциация по психотерапия, като психотерапeвти имаме етичното задължение да се грижим за другите и да насочим усилията си към овладяване на кризата.

Предвид необходимостта да запазим здравия си разум, умението да анализираме вътрешната и външна реалност и да запазим професионалното отношение към клиентите си, следва някои от условията на работа да се променят.

Тъй като основните усилия в момента са насочени към превенция разпространяването на заболяването чрез ограничаване на социалните контакти, спазване на лична хигиена и др. Провеждането на сесии е препоръчително да се случва чрез общуване онлайн.

В случаите в които се налага провеждането на терапията да е във формат лице в лице, то би следвало да има дистанция от метър и половина, без здрависване, избягване на физически контакт, максимално добри хигиенни условия и редовно проветряване на помещението. Тъй като се налага да не подценяваме риска, застрашаващ здравето и живота ни, би било полезно по-бързо да намерим добър начин за адаптация към новите условия.

С уважение: Лиляна Тръпчева

The post Психотерапия в условията на криза, породена от COVID-19 first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]> Тайните на детската площадка https://psinspiration.com/2020/02/08/%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d0%bb%d0%be%d1%89%d0%b0%d0%b4%d0%ba%d0%b0/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=%25d1%2582%25d0%25b0%25d0%25b9%25d0%25bd%25d0%25b8%25d1%2582%25d0%25b5-%25d0%25bd%25d0%25b0-%25d0%25b4%25d0%25b5%25d1%2582%25d1%2581%25d0%25ba%25d0%25b0%25d1%2582%25d0%25b0-%25d0%25bf%25d0%25bb%25d0%25be%25d1%2589%25d0%25b0%25d0%25b4%25d0%25ba%25d0%25b0 Sat, 08 Feb 2020 07:22:00 +0000 http://psinspiration.com/?p=308 Замисляли сте колко време прекарвате на детската площадка, когато времето е подходящо и когато детето е малко? Със сигурност поне по 4-5 часа дневно. Ето защо в ранната детска възраст тя е нещо много повече от място за игра. Тя е училище по живот за малкото човече – пространство за експерименти, за контакти, за приятелства, …

Тайните на детската площадка Read More »

The post Тайните на детската площадка first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]>

Замисляли сте колко време прекарвате на детската площадка, когато времето е подходящо и когато детето е малко? Със сигурност поне по 4-5 часа дневно. Ето защо в ранната детска възраст тя е нещо много повече от място за игра. Тя е училище по живот за малкото човече – пространство за експерименти, за контакти, за приятелства, за обмен на ценна информация, за себепознание и за опознаване на света и на другите…

…

Тайните на детската площадкаRead More »

The post Тайните на детската площадка first appeared on Лиляна Тръпчева.

]]>