Причини за самонараняване при тийнейджърите и как можем да помогнем?

Проявата на самонараняване при тийнейджърите става все по-често срещано и поставя пред изпитание както самите тях, така и семействата им.
Появата му може да е повлияна от множество фактори: заимстване пример от връстници, стресиращи ситуации, начин за облекчаване на натрупано напрежение, стрес, депресия, проблеми във взаимоотношенията, преживени травми.
Самонараняващото поведение може да е и симптом за наличие на афективно разстройство, злоупотреба с вещества, тревожно разстройство, посттравматично такова и други.

Юношеството се характеризира с по-висока импулсивност и емоционална реактивност, което обяснява концентрацията на самонараняванията в този период. От друга страна това е време, когато тялото на подрастващия се променя и понякога нарязването може да е отговор на нежелани, неконтролируеми метаморфози, които поставят младия човек пред нови изпитания.

Предвид факта, че намирането на място сред приятелския кръг става все по-важно и е немалко предизвикателство пред тийнейджърите, то логично сред предпоставките да се срещат:

• трудни взаимоотношения с връстниците,
• тормоз
• влошена среда в семейството
• опит за вписване чрез подражание
• желание да се експериментира
• да се притъпи душевната болка с физическа
• да се даде израз на чувствата чрез действия, вместо с думи.

Идентифицирането с определена група или общност (пр. готик, емо …), повишава риска от самонаранявания. Деца, които са били обект на емоционално насилие, прекалена родителската критика и апатия са по-склонни да се самонараняват от другите.

Самонараняването се проявява под формата на: рязане на кожата, употреба на остри предмети, удряне, гладуване или злоупотреба със субстанции, както и социално приети поведения като татуиране, пиърсинг.

Нарязвания на части от тялото, различни от ръцете и краката са сигнал за повишен риск от суицидни мисли и нагласи. Към такъв вид справяне с напрежението са по-склонни да прибягват момичетата, отколкото момчетата.

Според правени продължителни проучвания, този вид поведение е най-често срещано при подрастващите между 15-16 години и намалява към 18 годишна възраст.

Функции на самонараняването

Самонараняването често се използва като средство, за да се притъпи силна психична болка. “Пускането на малко кръв” може да се асоциира с “отпушване на напрежението”, може моментно отдалечи мисълта от негативни чувства и емоции, дори за кратко да накара човек “да се почувства жив”.
Обикновено след това следва етап на срам, вина, саморазрушителни мисли и емоции.

Друг скрит смисъл на самонараняването е именно външното изразяване на чувства и емоции по начин, който да бъде забелязан от околните, своеобразен “вик за помощ”.

По-рядко самонараняването може да се използва като стратегия за избягване на неприятни ситуации (пр. да не се отиде на училище, да се прекъсне разговор или друго).

Влияние на социалните мрежи и медиите

• От една страна социалните мрежи могат да са сцената на която тийнейджърите се сравняват с връстници и популярни личности. Там се срещат идеализирани изображения на живота и външността, което може да породи чувство за малоценност и отчуждение.
  Информацията за самонараняващо поведение, изложена по неподходящ и некоректен начин, може да се разчете като модел на поведение или стратегия за справяне с трудни ситуации.
  
  
• От друга страна в социалните мрежи може да се срещне опита на хора, преминали през същото. Там юношата има възможността да се докосне до тяхната болка и страдание, да разбере, че не е сам в това, да открие пример, вдъхновение и пътека за справяне с болката, провокираща самонараняването.

Във филма “The me you can’t see” Лейди Гага разказва как се бори със самонараняването.
Още като дете често се е порязвала и наранявала. Болката от преживяно насилие в ранна възраст, се е връщала през годините, продължавайки със седмици. Описва я с усещането сякаш “наоколо има черен облак, който те преследва, където и да отидеш, внушавайки ти, че си безполезен и че трябва да умреш”.

Чрез самонараняването се опитвала да извика: “Виж, боли ме!”. Надявала се физическата болка, да облекчи душевното й страдание, но се оказало че в последствие ставало още по-зле.
Затова сега съветва хората – да казват, а не да показват.

Споделя, че процесът на лечение бил бавно подобрение, което с помощта на терапевти отнел повече от две години. 
Обръща се към зрителите с посланието: “На всеки, който страда у дома, искам да кажа най-вече това: До вас трябва да има поне един човек, който да ви цени, да вярва във вас, когото го е грижа за вас и разбира, че болката ви е важна и истинска.”

Терапия

Лечението започва в момента, в който човек признае, че има проблем и че иска да промени ситуацията, че преживява душевна болка, има рана за която иска да се погрижи и да излекува, но не и чрез самонараняване.
Изключително важна е подкрепата на близките хора, семейство и приятели – да си дадат сметка, че има проблем, да се отнесат с търпение, разбиране, съчувствие и грижа.

Психотерапията би могла да подпомогне преминаването на юношата и семейството му през този период, би могла да открехне врата и да фокусира лечението върху това, което провокира симптома и да подпомогне изграждането на по-добри и адаптивни стратегии за справяне с травмиращи ситуации и преживявания.