Автоагресия при дете на 1.6 г.

Share on facebook
Share on twitter

View Post

Здравейте,
Майка съм на момченце на година и половина, чиято първа година мина безметежно, бързо и спокойно.
Това е първото ми дете, което родих на сравнително късните 35 години. Прекарвам почти изцяло времето си с него, тъй като бащата си идва вечер късно, работи и събота, и неделя. В отглеждането същинска помощ получавам от майка ми.
Синът ми проходи сравнително късно, преди два месеца и все още е доста нестабилен. Приблизително около година и два месеца започна да проявява изблици на автоагресия, удряйки си главата с ръце или удряйки я в стената, в столчето за хранене. Това поведение следваше отказа да му са даде даден предмет или взимайки му играчка по някакъв повод. Когато при игра дадена играчка не му се подчиняваше, започва да чупи всички наред. Първите ни реакции бяха забранителни, казвайки му с категоричен тон, че не трябва да се наранява така. По-късно, в парка или на обществени места, когато се опитвах да го отклоня от посоката на движение и го взимах на ръце следваше блъскане на глава със все сила в рамото ми, крещене, хапане и щипане. Опитвах различни реакции, без особен успех до момента. Не реагира на гласа ми в парка, когато го викам. Не се заиграва с връстници и единственият му ентусиазъм е когато види стълби, за които чака помощ с вдигната ръка. Иначе е пасивен, когато друго дете му вземе играчката и моментално се разревава.
Никога не сме си позволявали пред него да повишаваме тон, принципно много и аз, и бащата, и майка ми му говорим, търпеливи сме…
Често се питам дали усеща моето безсилие и безпомощност в тези моменти, защото аз наистина не разбирам тази черта от характера на какво се дължи, дали ще я израстне, и кога.
Ще съм благодарна, ако ме насочите към някакви сигнали, които детето дава, а аз не успявам да разчета правилно!

Отговор:
Здравейте,
От описаното от Вас оставам с впечателение, че изпитвате истински трудности при общуването с детето. Сякаш той самият има идеи как трябва да се случват нещата и се разстройва бурно, когато не се получи това, което иска. Преди да овладеят езика децата изразяват емоциите си предимно чрез тялото и действията си. Повечето деца минават през фазате на тръшкането след навършване на две години, когато за тях е важно да отстояват себе си, но като че ли този мъник от рано проявява “твърдоглавост”. В случай, че сте забелязали и други различия в хода на развитието му с това на връсниците му, би било добе да посетите психолог. Заедно бихте могли да изследвате моментите в които детето се разстройва – дали това е най-вече когато нещата не се получават по начина по който той очаква, търси ли помощ от възрастните, случва ли се да изпадне в състояние от което трудно да илиза и др. Тези срещи биха били полезни за това не само да се научите как да предотвратявате възможни изблици, но и как да му помогнете да излезе от тези си сътояния.
С уважение: Лиляна Тръпчева

Абонирайте се

Можете да се абонирате за нашите нови статии.

Споделете статията с приятели

Share on facebook
Share on whatsapp
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email