Тайните на детската площадка

childoutsideЗамисляли сте колко време прекарвате на детската площадка, когато времето е подходящо  и когато детето е малко? Със сигурност поне по 4-5 часа дневно. Ето защо в ранната детска възраст тя е нещо много повече от място за игра. Тя е училище по живот за малкото човече – пространство за експерименти, за контакти, за приятелства, за обмен на ценна информация, за себепознание и за опознаване на света и на другите…

Какво всъщност се случва на детската площадка, защо има толкова важна роля в развитието на детето, каква е ролята не само на децата, но и на самите родители… С психолога Лиляна Тръпчева се отправяме към разгадаване на тайните на детската площадка. (интервю за zdravodete.bg)

Какво представлява детската площадка?

Детската площадка е място, на което децата опознават, експериментират, правят открития както за собствените си възможностите, така и за заобикалящия ги свят. Там се радват на слънчевите лъчи, на майчините милувки и песни, на откритието как шумолят листата. Това е място за игра, забавления, социални контакти, намиране на приятели, за учене как да общуваме с другите.

Ако се вгледаме в децата и родителите на детската площадка, до какви обобщения най-често стигаме? Можем ли да различим типове майки и деца?

Със сигурност майките са различни, но всичките са майки. Общото между тях е, че обичат децата си, стараят се да ги предпазят от опасности и искат да им дадат най-доброто от себе си. Често майките, които отглеждат първото си дете, особено ако то е дълго чакано, са много тревожни. Можем да познаем тревожната майка по това, че тя се притеснява, ако детето й яде повече или по-малко от предписания на кутията грамаж за възрастта, страхува се да го остави да направи първите си крачки, за да не падне и да се удари. Или пък точно обратното – непрекъснато го стимулира в развитието му, за да не би случайно да изостане от връстниците си. Това са майките, които следват стриктно всякакви модни течения в отглеждането на децата и цитират предписанията на най-добрите в съответната област специалисти.

Всяка майка минава през тревогата за собствено си дете и дали тя е достатъчно добра майка – роля, в която е нормално на моменти да се чувства недостатъчно уверена, особено ако й е за първи път. Но тъй като майчинството не е съревнование, нито детето е модел телефон, на който да сравняваме техническите характеристики, искрено препоръчвам родителите да се доверят на собствената си интуиция и на връзката си с детето. За малкото човече е важно да усети, че е обичано и зачитано, оценено като отделна личност със собствени нужди, емоции, желания, преживявания.

При конфликт между децата на площадката, родителите трябва ли да се намесват?

В случай, че децата още нямат опит как да разрешават конфликти, е добре родителите да им помогнат. Ще дам някои примери.

Ако дете на около 2-годишна възраст, докато седи в пясъчника, удари с лопатката друго дете, не преживявайте това като акт на насилие. Поставете се на мястото на малкия човек, който още не може да говори добре и единствения начин да привлече вниманието на някой, когото харесва и да му каже „аз съм тук, искаш ли да си играем?”, е просто като го удари (само дето още не познава добре собствените си сили). В такава ситуация родителите могат да се намесят, като „преведат“ с думи желанието на детето и му покажат алтернативен начин за реакция.

Ако едно дeте иска да се качи на катерушка и бутне някое друго, което вече е там, това може да е провокирано от страх, че другарчето ще му отнеме удоволствието от тази дейност. Малкото дете все още не си представя, че може да сподели  преживяването си заедно с някой друг.

Децата в градинката често си съперничат помежду си за лидерската позиция, за това кой да определя правилата. Наблюдават се най-големи конфликти между най-добрите приятели. В опитите си да защитят собственото си дете, родителите рискуват то да загуби другар. Вместо това е добре да му обяснят действието и желанието на другото дете и да предложат вариант за решение, запазвайки достойнството на участниците в ситуацията. Понякога се случва децата да искат да детронират някой, когото харесват. Това може да е, защото в негово лице виждат заплаха за привличане на вниманието и любовта на важните други хора. Друг път може да са толкова силно привлечени от някой, че несъзнавано да започнат да го злепоставят пред другите, от страх те да не го харесат и да си го вземат за себе си.

Ако детето не си дава играчките на другите деца, можем ли да го наречем егоист? А ако детето вземе насила играчка от друго дете, можем ли да го наречем агресивно?

В никакъв случай! Много важно е родителите, преди да развият в децата си качества като щедрост, да им дадат усещането за лично притежание. Ако дадете на детето играчка и после поискате от него да я сподели с друго дете, то ще се почувства ограбено и логично ще направи всичко възможно, за да си я задържи. Но ако уважите правото му на собственост върху тази играчка и решението му дали да я сподели с другото дете, много по-вероятно е да го направи, за да получи одобрението ви. Достатъчно е възрастният да каже: „Играчката си е негова/нейна и той/тя ще реши какво да прави с нея!” В друг разговор може да се обясни на детето, че споделяйки играчки, ще спечели симпатиите на другите и ще има много приятели.

В случай, че прекарате повече време на детската площадка, бързо ще забележите, че най-желаната играчка (дори да има две еднакви) е тази, с която играе някой друг. Тя сякаш оживява в неговите ръце и това привлича много силно вниманието върху нея. Ако детето не знае или не може да я поиска, то какво друго му остава освен просто да си я вземе?! Това по-скоро е желание за игра, но не и агресия.

При размяна на етикети за деца от родители или между самите родители, как би трябвало да се реагира?

Да се обясняват поведението, чувствата, емоциите според ситуацията. Обидата на нечий родител може и да е ревност за връзката, която има детето с него/нея, или пък да е гняв от нещо, което се е случило. Понякога, водени от моментните си емоции, хората казват неща, които не са верни и които дори не мислят. Това е добре да се обяснява на детето.

По отношение на храната – когато даваме примерно солети на нашето дете, да предлагаме ли и на другите? А ако считаме, че дадена храна, която се предлага на нашето дете, не е подходяща, да откажем ли?

Добре е винаги, преди да предложим на чуждотото дете храна, първо да попитаме родителите дали дадената храна е разрешена, дали моментът е подходящ. Понякога децата могат да поискат храна, просто защото са привлечени от грижата, която някоя майка предлага на собственото си дете, а не защото наистина са гладни. Но същото това дете си има родител, с когото си имат собствена връзка, която е добре да се уважава.

Безспорно на детските площадки се създават дълготрайни приятелства и между децата, и между родителите… От какво зависи тези приятелства наистина да се случат?

От общите гледни точки, ценности и интереси, от желанието да се направи връзка с другите, от отвореността към другия. Приятелствата често се формират на база подобие или потребност да сме в група, общност, да се почувстваме подкрепени.

На какви важни уроци можем да научим децата, докато са на площадката?

На всичко, което е ценно за нас, и то най-вече с примера, който самите ние даваме. Ако ние се опитваме да наложим авторитета си над детето, най-вероятно то ще се научи да се налага. Ако сме толерантни и щедри – то ще стане такова. Ако сме неуверени и плашливи – какво друго да очакваме от малкия човек? Първите ориентири за опасностите в света детето получава от реакциите на родителите си. Те са онези възрастни, които знаят и могат всичко. И всяко дете иска да прилича на тях и ще заприлича на тях. Добре е родителите да се стараят да харесват себе си и живота си – така те ще могат да предадат това усещане и на детето си.