Агресия при най-малките

“Здравейте, идвам с въпрос. Синът ми е на 1г.9м. При контакт с други деца на сходна възраст е сравнително отстъпчив и много рядко проявява агресия спрямо тях. Много по-често обаче те проявяват такава към него. Например днес едно дете посегна да го удари 2-3 пъти с една играчка за бутане и то без въобще да са влезли преди това в контакт или синът ми да е посегнал за нещо към него. Бабата си го дръпна и му се накара, но те били такива, малки още и не разбирали. Каква реакция от моя страна би била адекватна в случая? Не само за моето дете, но и за другото. Освен това има ли нужда по някакъв начин да се опитвам да обясня на синът ми реакцията на другото дете? Сега например му обяснявах, че детето е било разстроено от нещо, не че конкретно той нещо е направил, но не знам дали е правилно…. Благодаря предварително!”

Отговор:
Здравейте,
въпрсът за родителската реакция, наистина е основополагащ. Все пак е добре да си припомним, че във възрастта преди да проговорят често се случва децата да се удрят едно друго, в опит да привлекат внимание и е добре това да не го бъркаме с агресия. Важно е родителят да обясни на детето си поведението на другото дете. Няма как тук да дам “правилиният отговор”, тъй като няма как той да е идентичен за различните хора и ситуации. Възможно е другото дете (което удря “без причина”) да е искало да бъде на мястото на някой който се забавлява; да се е изплашило, че ще му отнеме радостта от някоя играчка; просто да поиска да го забележи и да не знае как да го покани да играят заедно; да се е натъжило, че неговата майка не е с него и да се е ядосало, че не е на мястото на детето, което е; да се е ядосало, че са му отказали сладолед и да не се е справило със собствените си емоции.
Много е важно, когато родителят дава обяснение на детето си за поведението на другите да не вменява чувство за вина у самото дете (защото ти си лош), както и да не го настройва срещу другите (защото те са лоши). И в двата случая рискува да попречи на детето си да изгражда във времето връзки на доверие, споделяне и взаимност. Ако детето по някакъв начин е допринесло да получи в отговор агресивно отношение е добре да му се обясни какво в неговото поведение е провокирало тази реакция. (“Постъпката ти е лоша” е различно от “Ти си пош”). Относно адекватната реакция за другото дете е трудно да се каже. Все пак то се възпитава от други родители и това е тяхна задача. Но може да се опитате да покажете на децата как да играят без да се нараняват и те да решат дали искат да го направят.
Често отновният страх на родителите е, че не искат детето им да е агресор, но не искат и да е в ролята на жертва. Това може да се избегне с говорене, обясняване на ситуациите, търсене на пътища за разрешаване на конфликтите или невлизане в тях. Определено децата най-много се учат от примера, който виждат от родителите си. За това е добре да си даваме сметка за собственото си поведение, реакции, мотиви и усещания и когато сме спокойни за себе си, бихме могли да сме спокойни и за децата си.
С уважение: Лиляна Тръпчева