Езикът на детските рисунки

detski risunkiРисунките са използван метод за работа сред детските психолози. Това е дейност, която се харесва на малчуганите, вършат я с желание и интерес. Могат да послужат както за определяне на интелектуалното развитие на детето, така и за осъществяване на контакт с вътрешните му преживявания.

В случаите, в които целта е да се определи интелектуалното развитие, е важно да се спазват инструкциите при поставянето на задачата, както и оценяването по различните показатели да става изключително прецизно.

Ако искаме да се докоснем до преживяванията на детето, би следвало да го помолим да ни разкаже какво е нарисувало, кои са участниците, какви са чувствата и настроенията им, какво правят в момента и допълнителни въпроси, които биха ни донесли повече информация. Специалистите психолози на база множество изследвания са извели някои общи символи и насоки в тълкуването на рисунките. Добре е да използваме това познание само дотолкова, доколкото да ни помогне да изградим хипотеза, която задължително трябва да проверим.

Най-важното е да не забравяме, че всяко дете е различно от останалите, има свой собствен индивидуален опит, преживявания и колкото и една ситуация да ни прилича на друга, тя само „прилича”. Докато имаме любопитство към детските рисунки, дотогава ще им позволяваме да ни „говорят” и да ни помагат в работата с детето.

Вие, психолозите, можете ли да достигнете до детската душа чрез рисунката?

Рисунките могат да бъдат една много добра отправна точка, чрез която да се отворят важни за детето теми, неговите страхове, емоции, преживявания.

Коя е най-странната рисунка във вашата практика?

Рисунките са толкова различни, колкото и всяко едно дете. Променят се спрямо настроенията му и палитрата може да бъде изключително богата. От рисунките на семейство, които повечето сме виждали, минаваме през тези на приказни герои, сюжети от филмчета и игри, карти, батални сцени, графики или графити.Уникална рисунка може да е тази, която се отличава като художествен стил, начин на изобразяване на детайлите, но истински ценни за психолозите са рисунките, чрез които децата ни показват какво мислят и преживяват.

Какво подсказват рисунките на животни?

Зависи в какъв контекст се виждат, дали това е зададено условие, или те се появяват в рисунките, докато детето си играе. Често животните се възприемат от децата като приятели, стига това да са мечета, зайчета, котета, кучета и други. Но ако животното е тигър или змия, то тогава посланието е различно – страх, агресия. Преди да тълкуваме обаче която и да е рисунка, трябва да се съобразим с личния опит на детето и символите, които то влага. Защото тигърът може да е подобен на рисунка на пъзел, който са редили заедно с мама и татко, и това е бил най-щастливият му ден от ваканцията. Ако я нямаме тази информация, лесно можем да си представим, че то преживява някаква заплаха. Освен на вида на животното трябва да обърнем внимание колко старание му е отделило детето да го нарисува, какви са контурите, къде се разполага в рисувателното поле, взаимоотношенията с останалите обекти и други.

А доколко рисунките на къщи, слънца и т.н. показват хармония, разбирателство и спокойствие в семейството?

Със сигурност хармонията, разбирателството и спокойствието в семейството се отразяват в детските рисунки. Те са пъстри, детайлни, с топли и ярки цветове. Преживяванията на детето са различни, емоциите, мислите, настроенията се менят. Подобно на тях и рисунките могат да бъдат много разнообразни. Не би било етично да си направим цялостни изводи за функционирането и преживяванията на детето въз основа само на една рисунка. Добре е да наблюдаваме във времето повтарящи се и често срещани символи, на които да обърнем особено внимание. Важен е контекстът, в който се случва процесът, да познаваме детето, да го питаме и да го чуем какво ни разказва по рисунката.

Кои са другите послания в една на пръв поглед типична рисунка като къща с комин, небе, птички, цветя?

Това звучи като много позитивна рисунка. И все пак, ако се спрем само на къщата, можем да погледнем дали основата я има, дебела и стабилна ли е, или по-скоро липсваща, стените дали са тънки, или плътно очертани, в някои рисунки дори са прозрачни. Това, от една страна, може да ни говори за чувството на сигурност у детето, но и за желанието му за контрол. Наличието или липсата на прозорци, техният вид, брой, големина, разположение могат да ни донесат информация за потребността от общуване. Начинът на изрисуване на входната врата – големина, местоположение, детайли, показва способността на човек да допуска другите до себе си. Покривът разкрива сферата на въображението и фантазиите. Коминът се разглежда като символ на емоционална зрелост, усещане за топлина в отношенията с близките, като същевременно с това е и фалически символ. Димът може да ни говори за преживяване на домашен уют, вътрешно напрежение или потребност от емоционална топлина. Рисуване на членовете на семейството, наличието или липсата на някой, разкрива отношението на детето към тях. Информацията, която получаваме, може да се разшири, като се загледаме в детайлите – позициите на фигурите, повтарящи се символи в тях, зачертавания, местоположение на композицията върху листа и др. Чак след продължителен анализ и провеждане на интервю можем да се доближим до преживяванията на детето и да се разграничним от собствените си стереотипи.

А доколко цветовете, които е използвало детето, също разкриват в дълбочина психическото му състояние?

Изборът на цветове изразява определени чувства и отношение към рисуването. Ярките, топлите цветове говорят за позитивизъм, докато тъмните нюанси и активното използване на черния цвят могат да говорят за преживяване на потиснатост.

Може ли обаче белият лист да заблуди психолога?

Заблудата може да дойде от смисъла и значението, които психологът придава на символите, без преди това да е проверил дали те съвпадат с представите и асоциациите на детето. Използването на детската рисунка е добър психологически инструмент, който подпомага създаването на контакт, започването на разговор, отварянето на важни теми, без детето да го преживява като заплаха. Когато човек преживява емоции, той ги показва по множество начини – със смяна на настроението, отдръпване или приближаване, подкрепа или саботиране, участие или изолиране, разболяване, протест. Всъщност детето в ежедневието ни дава всякакви сигнали за преживяванията си. Когато родителят се интересува от вътрешния му свят, той има възможността да го забележи по множество начини. Психолозите използват рисунките, за да могат да се „запознаят” с детето, да осъществят среща с него.

Горещо препоръчвам на родителите да използват рисуването за общуване и сближаване с детето, вместо да се изкушават да диагностицират. Все пак те са хората, които виждат детето си всеки ден, познават го, могат да наблюдават как то се променя.

Мисля си, че най-доброто, което биха могли да направят родителите, стига да имат време, енергия и желание, е да седнат да рисуват заедно с децата си. Да им покажат как се държи моливът, как се смесват боичките, да предоставят възможност на детето да покаже какво може, да проявят интерес към него. И тогава чрез общуването и разговорите се създава автентична близост, която подпомага възрастния да се докосне до преживяванията, надеждите и емоциите на детето

Интервю за списание „Кенгуру” 2015г.