Защо децата чупят играчики

85458363Случвало ли ви се е, вместо да започне да играе с новата си играчка, детето да я разглоби на съставни части? И това се повтаря многократно както с играчка, която детето е пожелало, така и с подарена!

Защо децата чупят играчки и какво се опитват да покажат с този акт?
Децата чупят играчки по различни причини. Поведението им е много свързано с възрастта, степента на разбиране, емоционалните преживявания. Може да е породено то преживяване на яд и гняв, чувство на безпомощност, обида, огорчение. Понякога чупенето на играчка може да е изучаване на света – детето иска да види кое кара количката да се движи или музикалната кутия да пее. Възможно е причината да е недостатъчно добре развита моторика – детето още да не се е научило как да си играе с играчката и я чупи по невнимание. Дете може да счупи играчка, когато иска да играе с нея, но не му е разрешено (принадлежи на брат, сестра, приятелче). Тогава това би било проява на ревност или завист.
Понякога, когато са сърдити на родител или друг възрастен и за да му покажат чувствата си, децата повреждат подарената от него кукла/ количка. Тогава посланието би могло да е: „Държиш се лошо с мен, от което разбирам, че аз не знача нищо за теб. Отношението ти ме наранява и ще ти покажа колко съм ти сърдит, като разкъсам куклата, която ти ми подари!”.
Понякога деца, които се чувстват слаби, недооценени, отхвърлени и наранени, в чувството си на безпомощност могат да изразят вътрешния си гняв, причинявайки „болка“ или унищожавайки куклите си.

Трябва ли родителите да се притесняват, ако всяка една играчка моментално бъде разглобена или счупена?
В случай че родителите преди това са показали на детето как да ползва играчката, играли са заедно, а то демонстративно отказва и чупи всяка нова играчка, е добре да се замислят какво иска да им покаже с този акт. Понякога е възможно играчките да нямат стойност за детето, защото то получава много от тях, но истински да му липсва общуването с родителите, да проявят интерес към него, да му партнират, поощряват и подкрепят в опознаването на света.

В подобни случаи трябва ли родителите да потърсят помощ от специалист?
Това е въпрос на личен избор. Детските психолози са хора, които познават не само етапите на детското развитие, но и умеят да разчитат игрите на детето и съответно посланията в тях. Ако възрастните могат да си служат добре с думите, то децата разкриват емоциите и преживяванията си по-добре чрез игрите. Има случаи, в които ние влизаме в ролята на „преводач“ между детето и родителите. Така ги подкрепяме да вземат решение, адекватно на ситуацията, което да доведе до желаната от тях промяна.

Доколко можем да търсим признаци на скрита агресия и какво да бъде поведението на родителите?
В случай че забележим осъзнаване на детето в действията му, целенасоченост, дори наслаждение, е добре сериозно да се замислим какво преживява то. Агресията е признак на слабост и тя поражда агресия. Дали родителската реакция ще е под формата на наказание или съчувствие, много зависи от контекста на ситуацията, възрастта на детето, неговия темперамент и др. Когато детето системно си чупи играчките, добре е да си дадем сметка в кои ситуации това се получава, има ли повторяемост, с какво можем да го свържем и да си го обясним и оттам вече естествено ще дойде отговорът на въпроса – как да реагираме. В случай обаче че детето по принцип не е било агресивно, това е новост в поведението му, можем да се замислим има ли някаква промяна в ежедневието му, с която бихме могли да свържем тази в настроението му – развод, раздяла, болест, поява на бебе в семейството. В тези случаи бихме могли да отворим пространство на детето да говори за емоциите си, дори можем ние да ги назовем. Например: „Може би ти е тъжно, че татко си тръгва и че ще има ново семейство. Чудя се дали заради това не скъса куклата, която новата му приятелка ти подари”. Ако обаче нямате идея защо детето постъпва така – доверете се на специалистите.

Можем ли да кажем, че момченцата са по-склонни към чупене на играчки, отколкото момиченцета?
Дотолкова, доколкото обичат да разглобяват и поправят някои неща. Просто понякога след поредното разглобяване играчката може да се окаже непоправимо счупена. Не мисля,че полът е оправдание за осъзнато чупене на играчки. То е акт, свързан най-вече с израза на емоции, настроения, отношение, преживяване на света.

Ако детето не разбира от дума и продължава да го прави, как да постъпи родителят?
Да изпробва различни варианти. Човек се учи как да бъде родител, ставайки родител, и най-добрите учители са собствените деца. Различните „рецепти“ са съотносими към различните типове и темпераменти както на самите родители, така и на децата им. Затова е добре да се експериментира, докато се намери методът, който „работи”. И ако родителят вече е решил да потърси подкрепа отвън, то бих препоръчала да се обърне към психолог като професионалист, който има жив опит с различни хора, ситуации, решения и би могъл да предложи възможно най-адекватното за конкретния случай.

/интервю за списание Кенгуру, 2014г./