Разводът. Как децата го преживяват. Ролята на родителите в този момент.

divorce_aЕдно от характерните свойства на живота е, че непрекъснато се променя. Променят се чувствата, емоциите, мечтите ни . Промените не винаги са в предварително желаната и очаквана посока. Понякога ни се налага да променим първоначалния замисъл, да поемем по нов жизнен път и съответните на него предизвикателства. Разводът не е лека задача нито за възрастните, още по-малко за децата. Преживяванията на подрастващите при раздялата на родителите им, наподобяват тези по време на война или природно бедствие. Често те не разбират какво се случва и защо така изведнъж се променя животът им. Започват динамично да преживяват и да се тревожат, да се чувстват виновни за раздялата.
В такъв момент, в зависимост от възрастта на детето, е възможно то да започне да се държи като по-малко от възрастта си, да боледува, да се изолира или да проявява агресия спрямо околните. Често прави съзнателни и не чак толкова осъзнати действия, за да се върне към предишното състояние в семейството.
За да се помогне на детето по-леко да премине през този период, е добре родителите да му отделят повече време, да правят различни неща заедно, да отговарят на въпросите му честно, запазвайки достойнството на вече бившия си партньор.

Преживявания на децата в различните възрасти

При новородените деца, до около шестмесечна възраст, в случай че и след развода останат при основно обгрижващия ги родител, не се очакват видими промени в поведението или реакции на новосъздадената ситуация.
Децата между шестмесечна и две – тригодишна възраст е възможно да реагират емоционално на отсъствието на родител.
Между три и шест години трудно преживяват раздялата, тъй като на тази възраст често смятат себе си за отговорни за това, което им се случва и вярват, че ако бъдат по-послушни ще могат отново да съберат родителите си.
Раздялата на родителите може да предизвика депресивни състояния при децата на възраст между шест и девет години. Те често стават разсеяни, имат преживяването, че са слаби и беззащитни, стават по-тревожни и изнервени. В училище е възможно да си влошат успеха и дисциплината. В някои случаи се наблюдава силно прилепчиво поведение към родителя, останал вкъщи, както и агресивно такова към напусналия семейството. Възможно е и заемане на позиция, настройване на родителите един срещу друг. Такова поведение често е провокирано от страх да не загуби любовта на майка си и/или баща си, желание за повече внимание и добро отношение.
Девет-десетгодишните момичета понякога се дистанцират от възрастните и започват да търсят подкрепа и разбиране в приятелския кръг. Момчетата от своя страна губят самоувереността си, заради което контактът с бащата става особено важен за тях.
При единайсет-шестанйсетгодишните се наблюдава прилепване към майката и гняв към бащата. Поради ревността си момчетата трудно биха приели нов партньор на майката. Момичетата от своя страна може да започнат да я обвиняват, че е загубила женствеността си, поради което бащата е избрал по-млада и красива спътница.

Най-често срещаните страхове при децата по време на развод

В по-ранна възраст децата се страхуват, че за всичко са виновни те. Вярват, че с лошото си поведение са провокирали раздялата.
В случай че родителите не обърнат внимание на детето, е възможно то да се затвори в себе си и да се почувства наистина ненужно.
Подрастващите може да започнат да се плашат от промените в живота им – промяна в обкръжението, смяна на класа или училището, на дома или раздяла с домашен любимец.
След раздялата с единия родител, подрастващите започват да се страхуват да не загубят и другия. Възможно е да станат по-тревожни относно чувството за собствена сигурност и безопасност.
Появява се и страхът, че детето вече няма да може да общува свободно с приятели и роднини, било то от страна на единия или другия родител.

Какво да правят родителите и как да говорят с децата за развода

Добре е възрастните да се договорят за това как ще се промени ежедневието на детето, къде и с кого ще продължи да живее и как то ще може да поддържа контакт и с другия родител. Може да се помисли, по какъв начин ще поговорят с детето, въпроси които могат да възникнат, реакции които да очакват.
Искрено, добронамерено, точно и ясно, в съответствие с възрастта на детето, може да му бъде обяснено, какво ще се случва занапред. Детето обича и двамата си родители и в този момент има нужда от доказателство, че единият си тръгва, не защото е спрял да го обича, а поради неразбирателства с партньора си. Важно е да му се разясни и по какъв начин то ще може да се вижда с роднините и приятелите на напускащия родител. Добре е да се говори с тях, че то има нужда от подкрепата и любовта им.
В този момент у възрастните обикновено бушуват бурни емоции. Не е нужно те да бъдат крити от детето. То най-вероятно преживява сходна палитра от чувства. Родителите могат да го подкрепят в този момент като покажат разбиране към чувствата му и го уверят, че с времето болката ще започне да отшумява. Важно е то да има пространство да може да говори открито за чувствата си към другия родител, били те положителни или отрицателни.
За детето е непосилно да бъде арбитър между майка си и баща си или да трябва да избира страна. Добре е те да си дават сметка и преждевременно да спират ситуациите, в които биха се опитали да му наложат мнението си за вече бившия си съпруг. То обича и двамата, има отношения с всеки един от тях поотделно и би искало да е лоялно към всеки. Задача, която в този момент, би му била доста трудна.
Добре е детето да не се превръща в опора на майка си или на баща си. Тежестта може да се окаже непосилна за него . Стига да не искат от детето да взема страна, родителите биха могли да споделят чувствата и преживяванията си с него. Времето прекарано с детето в този момент е безценно. Важно е, то да не стои изолирано. Добре е да се даде пространство на въпросите му, тъй като  понякога фантазиите са по-ужасяващи и от най-страшната действителност. Откритите и честни разговори му дават спокойствие и създават връзка на доверие. Ако в този момент човек изпитва трудности да овладее собствените си емоции, лута се в много въпроси, изправен е пред нови предизвикателства, няма нищо лошо да потърси помощта на близки и роднини, които не са толкова въвлечени емоционално в ситуацията и биха могли да се погрижат за детето.
Времето на раздяла е и време на подялба. Добре е домашният любимец да остане при детето. То ще има нужда от другарче до себе си, някой с който да се гушка, да намира утеха, без чувства на гняв и обвинение.
Важно е детето да може да поддържа връзка с приятелския си кръг както преди, също и да посещава любимите си места и занимания. Допълнителните промени и раздели биха го натоварили излишно.

Децата трябва да знаят:

  • Разводът не е по тяхна вина;
  • Имат право да се сърдят, да протестират. Имат причина за това. Не е добре да задържат чувствата си. Хубаво е да има някой с когото да могат да говорят свободно за преживяванията си;
  • Имат право да обичат двамата си родители и да поддържат контакт с тях;
  • Имат право да не избират единият от тях;
  • Не са длъжни да бъдат в ролята на „посредник” и да предават съобщения от единия за другия;
  • Добре е да не взимат участие в споровете на възрастните;
  • Могат да питат. Имат право да знаят какво предстои;
  • Не е срамно да поискат помощ;
  • Дете на разведени родители не е „диагноза”;
  • Родителите се развеждат един с друг, а не с детето.