Детските страхове

sandtherapyЧесто се боим от страховете си, борим се с тях, опитваме се да ги преодоляваме, за да станем по-силни, справящи се, уверени в себе си.
За да се справим с някой страх е добре да сме изследвали причината му, да знаем какво го провокира, срещу какво се изправяме.
Една от основните функции на страха е да ни защитава. Той възниква от предишния ни опит, още от най-ранно детство, когато се стремим да опознаем света около себе си.
Веднъж изпаднали в ситуация, в която сме се почувствали застрашени, всеки следващ път, когато разпознаем източника на опасност, ще се опитваме да се дистанцираме по един или друг начин от него.
Първата среща със страха датира още от най-ранна възраст и е пряко свързана с реакциите на майката в дадена ситуация. Когато тя е разпозната като опасна, обгрижващият възрастен реагира чрез повишаване на тревожността ,пулсът се ускорява, движенията стават забързани, понякога хаотични, гласът се променя. Детето разпознава тези реакции, то усеща напрежението и следващия път срещайки се със сходна ситуация, аналогично може да си припомни преживяването от миналия път и да преживее усещане за „страх”.
Поява на страха
Страхът може да бъде причинен от съвсем реални събития – засядане в асансьор, ухапване от куче и др. Начинът по който ще реагира човек на тях, до голяма степен зависи от личните му особености – ниво на тревожност, способност да се доверява на себе си и околните, увереност, чувства на зависимост и други. Дали до колко и как ще развие тези качества, до голяма степен зависи от отношението на родителите още в първите години.
Понякога възрастните, в стремежа си да предпазят детето от евентуални опасности, реагират прекалено емоционално, резултатът от което е повишаване тревожността у малчугана. Акцентирайки върху потенциалния риск – „Ще паднеш!”, „Ще се изгориш!”, добри и направено с най-добри намерения, е възможно несъзнавано да му внушат чувство за страх и несигурност.
Понякога родителите имат усещането, че губят контрола и прибягват към различни методи за овладяване поведението на малчуганите. Не са рядко срещани случаите в които на помощ се викат нереални, но страшни образи като Бабя Яга и Торбалан.
Семейните конфликти са друг фактор, който може да изгради чувство на страх и несигурност у детето. Те повишават тревожността му, поставяйки го в „застрашаваща” ситуация.
Тези „възпитавани” страхове могат да оставят траен отпечатък в живота на детето. Спомените за преживените ситуации с времето ще избледнеят, но чувството за несигурност, неувереност, безпомощност може да бъде повикано всеки следващ път в сходна ситуация и така да се отрази при изграждане на себеоценката и способността на човек да се справя в живота.
При децата се наблюдават и други – „необясними” на пръв поглед страхове, от измислени чудовища, фантазни случки и други. Често е възможно, те да са израз на вътрешните преживявания, конфликти.
По-уязвими от връстниците са децата, които се отглеждат от тревожни възрастни. Тези които често и непредвидено сменят местоживеенето си, рядко имат възможността да изградят трайни и стабилни приятелства. Децата, които израстват в големи семейства по-лесно придобиват чувство на сигурност и увереност, че във всеки момент ще има някой, който да им се притича на помощ в случай на опасност. Добрата връзка с бащата повишава чувството на самоувереност и закрила.
Все пак подрастващите имат своите механизми за справяне със страха. Техен помощник са игрите. Колкото повече малчуганът се заиграва с приятели, толкова по-лесно ще се научи да се справя било то сам или с помощта на обкръжаващите го.
Страхове, характерни за възрастта
В различните възрасти се наблюдават различни видове страхове, според психичното развитие, опита и социалните задачи.
Бебетата под година се стряскат от различни звуци /пр. шум от прахосмукачка, силен смях, плач/. На 7-8 месечна възраст децата са страхуват от непознати възрастни. Страх от раздяла с майката.
От една до три години водещи са страхът от тъмнината, самотата. Възможно е детето да се страхува от наказание, болка (лекар).
От три до пет години продължават да са активни страхът от тъмнина, самота. С развиване на въображението се появява и страхът от чудовища и приказни герои.
При пет-шест годишните се появява страхът от смъртта както за самото дете, така и за близките му. То вече осъзнава, че човек може да умре, че смъртта е крайна и необратима. Във връзка с това е възможно да се появи страх от болести, природни бедствия и други.
В начална училищна възраст се наблюдава страх от училище, да не сгреши, да не получи слаба оценка.
Видове страх
В зависимост от обекта на страха като причина, продължителност и сила, можем да говорим за:
Обсесивни /натрапчиви/ страхове. Тези страхове децата преживяват в определени специфични ситуации или при наличието на обстоятелства, които биха могли да ги провокират. Това биха могли да са страховете от височини, затворени и отворени пространства и др.
Нереални страхове. При тази форма на страх, причината често остава скрита или неясна, поради липсата на реална заплаха. Например това може да е страх от играчка, страх да се носи определена дреха.
Надценени страхове. Те се срещат сравнително често. Свързани са с т.нар. „фиксации”. Децата могат да изглеждат силно завладяни от някаква идея и сякаш не „искат” да се откажат от нея, а всъщност да не могат. Това са случаите в които детето изглежда обладано от мисълта за нещо застрашаващо го и не може да се разсее с нищо друго. Например страх от тъмнината в която детското въображение вижда ужасяващи вещици, чудовища, динозаври и други, страх от вода до степен да не иска да се мие, къпе. Важно е да се разбере дали този страх е свързан с предишен опит /пр. преживяло е стрес, че може да се удави/ или не.
Може да говорим за „нормален” страх, в случаите в които той е породен от реална опасност за здравето и развитието на детето.
Когато страх, било то и характерен за възрастта, продължи повече от месец, като за този период той не само не отшумява, ами интензитета му нараства, то тогава е добре да си дадем сметка, дали съзнанието, психиката, поведението на детето не е до такава степен обсебено от този страх, че да му е трудно да се съсредоточи върху нещо друго. В случаите в които страхът пречи на нормалното ежедневие на детето и членовете на семейството му е добре да се потърси подкрепата на специалист.
Родителски реакции
Добре е родителите да си дават сметка за собствените си страхове и да се запитат дали не ги прехвърлят върху децата си.
В случай, че Ви е страх от кучета или не можете да плувате, то по-добре помолете някой близък да научи детето как да общува с животните или да се радва на играта с морските вълни.
Спестявайте на детето си всички излишни форми на страх и напрежение, които би могло да преживее, гледайки страшни филми или предавания.
Заплашването на детето с „чичо полицай” или „Баба Яга”, със сигурност няма да го възпита в самостоятелност и отговорност за постъпките му. Рискувате да го направите тревожно, а то едва ли би заобичало овесената каша или би заспало по-бързо.
В случаите в които семейството преминава през трудна ситуация, замислете се за преживяванията на детето, нека не се стига до там, че то да използва страха като средство за привличане на внимание.
Ако детето вече преживява силни страхове, първото нещо, което е добре да направите е да създадете атмосфера на безопасност – спокойна, предвидима, подкрепяща и обичаща.
Опитите да окуражите детето е добре да бъдат съобразени както с неговите лични особености, така и с Вашите. Една възможна идея е, ако детето се страхува от тъмното, останете с него в тъмна стая, поиграйте си с фенерче за кратки периоди, които постепенно да увеличавате. Покажете му, че страшните чудовища са всъщност стола или шкафа. Прегърнете го и го успокойте. След време може да му предложите и то само да влезе за малко в стаята, докато го чакате отвън. Първоначално за секунди, като периода постепенно нараства. Това би следвало да се случва само по негова инициатива. Детето не трябва да се насилва, да се изправя по този начин директно срещу страховете си. Бъдете внимателни, идеята е да научите детето, че може да се справя, а не да се преживее като губещ. Окуражавяйте го и го подкрепяйте! Важни качества, които са полезни при борбата със страховете са търпение, постоянство и позитивна нагласа.
Друга техника, в случай че малчуганът се страхува от измислени герои, чудовища, дракони, може да го помолите, да Ви разкаже за страха си, да го нарисува. Разиграйте заедно сходна ситуация, позволете си да го спасите, после разменете ролите и нека то да спаси някое малко зайче или коте от страшното чудовище. Нека това става под формата на игра, забавление. Важно е детето да усеща вашата съпричастност, ангажираност, уважение към страха му, желание и възможност да му помогнете. Дайте му време. Не насилвайте детето да се откаже от страховете си. Помогнете му да натрупа повече положителен опит, усещане за справяне и чувство на защитеност.