Как да кажа на дъщеря ми за болестта, която имам?

Здравейте, Дъщеричката ми е на 4г. Скоро ме диагностицираха с много агресивна форма на рак. Прогнозите на докторите не са добри. Мислех си, дали не можете да ми помогнете с информация, как да подготвя дъщеричката си за края ми и как най-безболезнено да се каже на дете, на тази възраст, че майка му я няма вече… Дори не знам как да го формулирам за Вас…Търсих много в интернет, но отговор не намерих. Ще Ви бъда много благодарна за всяка информация. За съжаление, не сме в България и не мога да посетя консултация с детски психолог. Благодаря Ви предварително! Поздрави!

Отговор:
Всеки случай на раздяла, скръб, загуба, криза е индивидуален и зависи от конкретните обстоятелства, чувства, емоции, опит, взаимоотношения между членовете на семейството, личчен ресурс за справяне и много други фактори. Със сигурност децата се нуждаят от време, за да се адаптират към промяната, толерантност от страна на възрастните, чувствителност, разбиране на емоциите им и колкото се може повече усещане за сигурност. Реакциите зависят и от самото поведение на детето, което може както много да се затвори в себе си, така да стане доста буйно, агресивно, тревожно, неспокойно, дори и на пръв поглед да не показва промяна, а да таи преживяванията си дълбоко в себе си. В случаите в които възрастните се чувстват достатъчно объркани, безпомощни, самотни или усещат, че личната им енергия е насочена в друга посока, форма на грижа е и да потърсят помощ от външен човек, който да не е така емоционално въвлечен в ситуацията и да съумява да реагира адекватно и обективно спрямо обстоятелствата.
Преди време, по подобен повод, синтезирах информация относно това как децата преживяват смъртта на разлзични възрасти и по какъв начин семейството би могло да реагира. Ето линк.
В случй, че имате допълнителни въпроси и коментари, бихте могли да се свържете с мен чрез електронната поща, така че да потърсим конкретни варианти за реагиране в конкретната ситуация.
С уважение: Лиляна Тръпчева