Тръгване на детска градина

Здравейте, д-р Тръпчева,
Майка съм на момче на 2,9 годинки. Само дете е в семейството, основно за него се грижа аз. Семейството ни бих описала като стабилно. Проблемът ми е, че детето скоро ще навърши 3 години и ще трябва да тръгне на детска градина. Миналият октомври месец се опитах да го дам на детска ясла, но след 4 дни там реших, че не е необходимо да измъчвам детето си, при положение, че съм в отпуск и го спрях. В яслата го оставям по около 2 часа и плачеше непрекъснато.
Отчитам като грешка това, че едно известно време след това обсъждах ситуацията с познати и роднини пред детето и май у него се е зародила идеята, че това място не е хубаво. От половин година насам в негово присъствие говоря само положителни неща за градината и гледам по-скоро да не обсъждам с други хора отиването му там.
От седмица, обаче, синът ми е неспокоен и вечер плаче,че не харесва градината. Иска от мен да му кажа, че в градината не е хубаво, воден от логиката, че щом не е хубаво, мама и тати няма да го изпратят там и се успокоява. През деня е спокоен и разпитва какво е там, приема да му разказвам как там не е лошо (не искам да представям нещата в прекалено розови краски) “Играем” на игра аз казвам кое не му е хубавото в градината, а той ми казва,че даденото нещо му харесва. Например: ” В градината има много играчки. Че кой обича играчките?” Синът ми казва: Гого (т.е. той самият). Говорихме с него, че всъщност го е страх, че мама няма да е там, но не знам как да му обясня, че аз ще се връщам и не е необходимо да се тревожи…Извадих албумите със снимките, за да покажа как двамата с баща му сме ходили на градина…Опитвам се да изглеждам спокойна, когато се разплаче за градината, но той явно усеща вътрешното ми напрежение и това го стряска…
Мисля,че и аз имам нужда от съвет как да спра да се тревожа толкова много. Била съм на 2 г. и половина, когато майка ми е починала, при раждането на брат ми, и започвам да си мисля дали несъзнателно не проектирам някакви дълбоко скрити мои страхове върху детето си.
Очаквам Вашите съвети, дано съм успяла да опиша ситуацията както трябва. Благодаря Ви за съдействието!

Отговор:
Здравейте,
Синът ви е на възраст, на която е съвсем нормално децата да тръгнат на детска градина, да започнат да се отделят от родителите си, да общуват по-активно с другите деца, да се учат в група чрез придобиване на нов социален опит и преживявания. От написаното от Вас оставам с впечатление, че по-тревожната сте Вие. Много възможно е причината да е в личния ви опит и загубата преживяна в собственото Ви детство на възраст близка до неговата. Като че ли опитвайки да контролирате процеса, да снемете тревожността си толкова много говорите на детето за детската градина, че дори е възможно това да започне допълнително да го напряга. Едно дълго очакване на нещо, което не се случва и с което вече има не много добър опит. Мисля, че той вече знае достатъчно. Наслаждавайте се на летните дни. Около седмица преди тръгване на градина, може да го заведете, да види сградата, да дойде с вас за подаване на документи, да разгледа и да се запознае с мястото. Би било чудесно ако предварително познаван някое от децата в групата. Хубаво е, че на тази възраст връстниците му имат опит с градини и ясли, свикнали са да се отделят от родителите си и могат да бъдат добър пример със спокойствието, което излъчват. Нормално е и детето да се съпротивлява в началото, да изживее своеобразен стрес от промяната. Това е нещо, което се случва с всички нас, дори сменяйки работно си място. Необходимо е време за адаптация. Това, което може да направите е да го водите и взимате по едно и също време, да му дадете да си занесе любима играчка или дори нещо ваше, като му кажете, че през целия ден ще си мислите за него. Тръгването на детска градина е раздяла и стрес, който децата на тази възраст би следвало нормално да могат да понесат. Дайте му време да се адаптира и се доверете на учителките, че ще се грижат добре за него.
Успех!
С уважение: Лиляна Тръпчева